„ Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: „Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”- и ти си дошъл – Това аз наричам Приятелски Ден „ – Къщичката в къта на Пух
Открих мястото, където за мен започва приятелският ден. Това е едно малко, гаражно кафене. Там не се срещам с мои приятели, а с хора, които влизат за малко кафе и ... сприятеляване. Помещението напомня дядовата ръкавичка и може би за това, за всеки който влезе, останалите отварят малко местенце в сърцето си. На такова едно местенце можеш да си поседиш и помълчиш и после, когато ти се прииска да си кажеш, всичко, което ти е на душа. Понеже е тясно, така да се каже, задушевно, всички ще чуят и радостта и болката ти, а после и те ще поискат да си кажат нещото. До скоро щяхме да се разминаваме по улиците на живота, всеки с професията и орисията си, но така се случи, да дойдем на мястото, където е приятелския ден.
Снощи не отидох там. Планирано се събрах с моите си приятели, за да се почерпим и повеселим, на друго място. В началото имаше учтиво изслушване и повечко търпение, но ние все пак добре се познаваме и това не можеше да продължи дълго. Не съм сигурна как, но опитно прескочихме приятната част с веселието и приятелски заспорихме. В спор, като този няма правила, именно защото е приятелски, така че всеки смело и безнаказано се нахвърляше срещу своя опонент. Естествено накрая всички тържествуващо захапаха най-наивния, защото човекът не владееше ораторско изкуство и не познаваше икономическата, политическата и др. страни на въпрос, който сам беше подхванал. А той го беше подхванал, без да иска да доказва, така както човек си казва болката, която притиска сърцето му. Явно не беше подготвен за съдебния процес на своите приятели...тръгнах си с натежало сърце. Огромна празнина зейна отнякъде и залъха на бездушие...имах неистова нужда от нещо малко...нещо приятелско и...
И си спомних сутринта. В кафенето влезе един непознат човек. До сега никога не се бяхме засичали на кафе. Той остави два буркана с мед и даде началото на приказката за меда. Всеки от присъстващите си каза нещичко за меда. Тогава човекът разказа за вълшебния свят на пчелите. За прецизната организираност на тези малки същества, за интелигентността, която беше наблюдавал. Всяка отделна пчеличка има за цел и често жертва живота си, за да може цялото множество да живее. Човекът беше виждал как пчели поемат товара на своята посестрима, защото тя не би могла да кацне сама. Разказваше как други, които са имали досег със замърсени места, не се връщат в кошера, а умират извън него, за да го предпазят...разказваше за топлина, разбирателство, съвместно съществуване...за ароматни цветове, слънчеви дни, красиви кътчета от които малките приятели създаваха своя мед. Без съмнение лъжичка от един такъв приятелски мед ще излекува всяка болка, колкото и мили да си вървял по вятъра и както и да е измръзнала душата ти...
Хубаво е във всеки дом да се пази по малко медена „кльопачка”, дори домът да е преживял всичките бедствия и стрес на света. Иначе с какво ще посрещнем някой Пух, когато е дошъл за нещо мъничко? Като знаем, че всеки Пух на този свят всъщност най-много обича мед и често се проявява, като мече с малко ум, но пък може да бъде истински приятел, защо, вместо да го съдим или оспорваме, да не му кажем, това за което си мечтаем и ние да чуваме: Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка?
