Може ли да се замести една вековна културна ценност и какво причинява това?

 Живеем във времето на рекламата. Често зад красивата фасада, се крие липса на ценности. Дали я усещаме – безспорно, но дали обръщаме внимание на това усещане или то тихомълком ни разрушава, както всяка скрита болест руши организма.

 Имаме информация и си мислим, че познаваме света, а не се ли оказва голяма част от информацията изкривена с рекламна цел? Знаем ли какво стои зад думите? Правим ли си труда да разследваме? Отделяме ли време и поставяме ли под въпрос това, което срещаме?

 Не.

 Категорично – Не!

 Не и днес.

 Напротив – ние сме победени именно от непрекъснатия наплив на информация, с който никой нормален човек не може да се справи и съзнателно да възприеме. През повечето време информацията просто се трупа и проявява в безсъзнателни действия. Нашата критичност се притъпява. В крайна сметка се съгласяваме и примиряваме с купища натрапени идеи и имитации на ценности.

  Как се случва една ценност да бъде заместена от имитация още в детството?

 Клоун или аниматор...

 Всеки има някаква представа за клоун, най често за шарения външен вид, но колко хора са срещали истинския носител на цялото съдържание, което носи понятието клоун – това вече е съвсем друг въпрос.

 Почти не останаха родители, които да не са опитали да поканят клоун за рождения ден на своето дете. Идеята е прекрасна в същността си. Вероятно интуитивно всички хора усещат ценността на такъв гост.

  Клоунът е изключителен герой още от самото си зараждане, по времето на Ренесанса. Това е героят под купола на живота, осмелил се да бъде извън правилата на обществото и по този начин да окарикатурява и осмива абсурдите в това общество. Не случайно той става популярен в цяла Европа за хора от всички слоеве на обществото. Неговата роля е била ключова, за оценяването на действителността и изграждането на критична позиция в хората. Уникалното е че това се постига чрез смеха.

  Смехът е изумителна човешка способност. Смята се, че чувството за хумор е отличителен белег на човека от животинския свят, признак за интелект. Възможността на човек да се надсмее над най-сериозните си страхове и проблеми е това, което го издига в духовен план, доказателство за това, че се намира на по-висше от материалното ниво. Всеки здрав човек притежава чувство за хумор и способност да се смее още от раждането си. В този смисъл смехът е качество, което може да обединява хората. Смехът, както повечето човешки качества, подлежи на осъвършенстване и това се постига заедно с естетическия усет,  и вкуса на човек. Чувстото за хумор се изгражда едновременно с обогатяването на знанията и културата.

Ето че Клоунът е този от когото зависи това развитие. Той изгражда естетически представи в своята публика. Той се явява един от водачите по спиралата на човешката култура. Вкусът е негова отговорност.Моралните ценностите – също. Смехът е неговата оценка.

  Какъв по – добър приятел за едно дете. Ще го разсмее, развесели, ще му достави душевна и духовна радост и едновременно с това, ще представи проблемите, които силно го вълнуват и тревожат в комедиен вид, за да може чрез смеха да освободи от тях. Ще покаже на детската душа какво е усещането за свобода, ще изгради ценности в малкия човек, като любов, приятелство, милосърдие, творчество. Ще развие усет към красивото и съответно – грозното – естетическа сетивност и така ще възпита вкус. От едно подобно докосване до истинското изкуство клоунада, човек остава с трайни впечатления, ценностно обогатен за цял живот.

  И така родителите опитват да поканят клоун и това е един заслужаващ уважение опит.

 За съжаление обаче, както е съвременно и модерно, те най-често получават заместител.

Това са най-разнообразни варианти и вариации по една бегла и най-често външна представа за вида на клоуна. В повечето случаи е достатъчно човекът да притежава голям червен нос, шарен костюм и той се провъзгласява за клоун. В последствие изпълнява функция на детегледач, аниматор, треньор, и всичко друго, но не и клоун, в истинския смисъл на понятието. По никакъв начин не отричам  подобен вид забавления. Нямам за цел да сравнявам, защото нещата са несравними. Просто е хубаво да се знае, че заместителите на изкуството клоунада  съответно имат по различна стойност за едно дете, като се има предвид културното и естетическо възпитание.

 Накрая ми се иска да завърша с няколко имена, защото съвременното общество силно се вълнува от известността и предполагам, че яснотата, която се опитвам да постигна с това писание, ще бъде силно подпомогната от такъв вид рекламаJ

 И така известни имена, думи и личности в развитието на изкуството клоунада:

 Клоунадата се заражда във вида ренесансов театър – Commedia Dell"Arte – разпространява се от Италия в цяла Европа и публиката обхваща всички нива на обществото.

  Думата „клоунада” - batacchio – идва от названието на инструмент, който е използван от известния герой на Комедия Дел Арте – Арлекин. Устройството се състои от две, съединени в единия край пръчки,с които при лек удар се издава силен пляскащ звук, наподобяващ шамар. Героите са го използвали за сценичен бой - силен ефект, без физически рискове.

 В творчеството на Шекспир, напр. „ Комедия от грешки”, клоунадата се явява в сцени на бой и гонитби.

 Имена: Мак Сенет; Хал Роуч и Чарли Чаплин ; Лаурел и Харди  ; Бъстър Кийтън ; Луи дьо Фюнес ;  Братя Маркс ;Роуън Аткинсън ; Хю Лори и др.

 Клоунадата е също и в анимационен вариант, като например Том и Джери ; Доналд Дък
Съществува цяло богатство от разнообразни видове на това изкуство,
например: циркова клоунада; сценична (театрална) клоунада; естрадна клоунада ( в шоу програми, телевизонни предавания и т. н.); улична клоунада... и т. н.
 Обединяващо е умението, чрез смеха, човекът, който възприема това изкуство, да се освободи от проблемите си и да се издигне на по-висше интелектуално и духовно ниво.
 Това би трябвало да е особено важно, когато клоунадата се изпълнява пред една чиста, наивна и все още свободна от естетически критерии публика, каквато е детската. Отговорността пред детето е може би най-висшия смисъл на целия живот. Това, което ще се посее, непременно ще покълне и ще оформи насоките на духовно развите на новото поколение. Децата са бъдещето, с интелекта, културата и вкусът, който са изградили.

При наличието на огромното културно наследство в изкуството клоунада, едва ли е редно да си позволяваме да наричаме така, всяка срещната шаренийка и "клоун", всеки който притежава свирка и костюмJ , особено пред нашите деца.

 Като се знае вече, в общи линии, съдържанието на понятието и неговата основна идея, се надявам всеки читател да съумее да преценява и да търси според тази преценка качество, което да отговаря на етикета. Надявам се Клоунът или човекът с призвание майстор на смеха, да бъде най-после достойно ценен на сцената на съвременния информационен и рекламен свят.